Боговете в човешкото пространство. Археология на елинските представи

Костадин Рабаджиев е професор по класическа археология в Софийския университет. Неговият първи докторат е „Херакъл (Херкулес) в Тракия. ІV в. пр. Хр. – ІV в. сл. Хр.“, защитен през 1992 г. Автор е на книгите: „Елински мистерии в Тракия. Опит за археологически прочит“ (2002 г. – хабилитационен труд за доцентура); „Конят, колесницата и конникът. Към интерпретацията на образа в тракийската култура“ (2014 г. – хабилитационен труд за професура). Настоящата монография предста­влява негова дисертация за присъждане на науч­ната степен „Доктор на науките“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Книгата е за духовния свят на елините, измислен и осъществяван от поколения вярващи, материализиран в образи и конструкции, реални като делничния свят, но пък вярвани като „отпечатъци“ и „вместилища“ на един друг, свръхестествен и могъщ, подобен на удивителните с красотата си природни места, които боговете обитавали. А интригата на писаното тук е в стремежа да се разграничат пространствата на света и в тях – имагинерни и реални, да се потърсят местата на богове и хора, видени през очите на древните елини. Така в центъра на моето внимание са моделите на общуване между безсмъртни и смъртни, проследени в динамиката на промените във времето. И нека не забравяме, че изучаването на всемира неминуемо предполага „разкъсване“ на трудно доловимото единство в обозрими проблеми, подредбата им в стройни типологии, за да бъдат те изучени. Но когато ги сглобим отново, трябва да приемем, че това е реалност, която ние сме съчинили в уюта на кабинетно занимание. Не бих спорил дали истината е постижима, но поне съм убеден, че сътвореното от поколения изследователи си е струвало усилията…