Страдание и възторг

Флоренция, 1488 г. Тринайсетгодишният Микеланджело Буонароти пристъпва за пръв път в ателието на своя бъдещ учител Доменико Гирландайо. Упорит, амбициозен и своенравен, той започва да учи изкуството на живописта, но голямото му желание е да вае мрамор.

В този объркан свят човек можеше да разчита само на мрамора. Мраморът имаше собствена воля, разум и устойчивост. С мрамор в ръцете светът изглеждаше хубав.

С безкрайна упоритост и неизчерпаема енергия, Микеланджело създава някои от най-забележителните произведения на Ренесанса. Вечно търсещ вдъхновение и нови предизвикателства, той съществува на ръба между творчеството и самоунищожението. Личният му живот често е считан за скандален и неприличен, а работата му – за шокираща и неприемлива. За него обаче изкуството е най-висшият израз на свободата.

Със своя талант и пламенен темперамент Микеланджело печели уважението на някои от най-влиятелните личности на своето време, сред които Лоренцо Великолепни и папа Юлий II, а стремежът му към красота и съвършенство завладява сърцата на няколко необикновени жени. Негова голяма любов обаче остава мраморът.

Човекът си отива. Само произведенията на изкуството са безсмъртни.