Незнанието

На гръцки „завръщане“ е nostos. Algos означава страдание. Следователно носталгията е страдание, предизвикано от неутоления копнеж да се завърнеш. Така започва „Незнанието“, публикуван на френски за пръв път през 2000 година. Романът проследява чувствата, съпровождащи завръщането в родината, която е престанала да бъде дом. Това е историята на Ирена и Йозеф – една чехкиня, попаднала в Париж, и чешки ветеринарен лекар, който се установява в Дания. И двамата се завръщат - събитията от 1989 г. им дават този шанс. Връщат се с и без желание. Ирена е загубила чешкия си съпруг и само отчасти се чувства обвързана с един шведски предприемач. Йозеф се връща, защото датската му съпруга е починала и той отчаяно търси някакъв изход. Родината, която намират, е задкулисен свят - ландшафт на наследеното в материален и духовен план. Кундера подхожда към своите герои с разбиране. Постепенно разкрива тяхната огледална история, която е и среща, и крушение. Невежеството тук се разглежда преди всичко като осъзнато действие, като съзнателно избягване на неудобната истина...

Жива легенда на европейската литература, Милан Кундера владее до съвършенство изкуството на романа, полифонията и фарса. Роден е през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Постига международна известност с „Книга за смеха и забравата“, „Смешни любови“, „Животът е другаде“, „Валс на раздяла“, „Безсмъртие“, „Шегата“, „Самоличност“ и „Непосилната лекота на битието“ (екранизиран през 1988 г. под режисурата на Филип Кауфман). Не по-малко завладяващи са есеистичните му книги: „Завесата“, „Една среща“, „Изкуството на романа“. Бляскавият експериментален стил на Кундера се характеризира с неподражаема ирония, метафизични размишления и философска дълбочина.