Стихотворения 2018 - 2020

Ако чествахме напоследък сто, вместо деветдесет години на поета, със сигурност щяхме да споменем, че Найден Вълчев е един от последените поети, печатали в сп. "Златорог", като Геров и Вутимски. Защото големият Владимир Василев, издавал между двете войни най-стойностното литературно списание на Балканите, намира начин, макар и изпратен в дълбоко интелектуално изгнание, да каже за начеващия: „Найден Вълчев има Пушкински стих". Пет-шест реда, говорещи много повече от многостранични рецензии и статии.

По-късно, през годините, самият Вълчев има възможност като редактор в най-маститото литературно списание на соца да даде път на мнозина в поезията. Пред едни да разтвори широко официалните порти, за други да сложи крак на врата, докато се изниже началството и да ги пусне тихомълком, а за трети, най-многобройните - нескончаемите тълпи от бездарници - да се изниже незабелязан през задното стълбище. И така десетилетия, без да спира да радва почитателите си, а колегите си да изненадва с по някой нов майсторлък. Ето и сега, навлязъл в десетото десетилетие от живота си, той продължава да е гладко избръснат, да има младежка походка, да пише на ръка и с написано да показва свежи сетива и бистра мисъл.

Категорично възразих тази малка стихосбирка да се казва „Последни стихотворения" - не мога да съм като отчето, казало на 98-годишния владика, честващ рождения си ден: - „Е, дядо владика, пък да станеш и столетник!" На което светиня му отвърнал: „Не се бъркай в божите дела, чадо!" Та така и ние...

К. К.