Мнемозина: Гибелта на Троя

Иван Гранитски - Гибелта на Троя. Мистична поема

Иван Маразов - Критически коментар

И ето случи се непоправимото

Падна възхитителната Троя

С раздрани ризи

и глави посипани със пепел

вият аплаквачките

вият псетата лездомни

нахранени с троянска плът

дори и камъните стенат

сякаш иде края на света

Иде вече и отмъстителката Клитемнестра

хитроумния хитон капан постлала

И меча си Егист наточва

за гръдта на Агамемнон

Иде края на златната епоха

предречен от старозаветните пророци

вавилонските жреци

и свещенослужителите на Озирис

Иде Хилядолетието мрачно

дадено за управление на Антихриста

***

Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където ипрез 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи.

***

Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за „предисторията" на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите „знанието" и те само повтарят божествените видения.

Древните вярвали, че има два извора - на Лета, „Забравата", и на Мнемозина, „Паметта". А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жадната душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона.

Гърците наричат „Истината" Алетея, незабрава. Загубването на паметта е равнозначно на неистинност. Защото само паметта осигурява идентичността на човека, която се състои в принадлежността към дадена етнокултурна група, род, семейство. Дори срещу дара на безсмъртието, обещан му от Калипсо, Одисей отказва да забрави „себе си", защото тогава той би останал без памет, т.е. без род. Или, както той сам нарекъл себе си, „Никой".

Родословната памет, която обединява и сплотява групата, се съхранява и поддържа от аедите - поетите певци, служители рупори на Музите. Те знаят и пазят всички героични генеалогии и постоянно актуализират паметта за тях. Възпявайки подвизите на героите, те напомнят на техните приемници - аристократите, не само славата на рода им, но и онези ценности, заради които героите загиват.

Кръщаваме тази поредица с името на Мнемозина, защото вярваме в смисъла на Паметта.

***

Можете да намерите също и:

Мнемозина: Залмоксис

Мнемозина: Тракийският конник

Мнемозина: Пътят на душите

Мнемозина: Орфей

Мнемозина: Аполлон