Песните на бердянските българи

Далеч съм от мисълта да представям "Песните на бердянските българи" като образцово издание. Още Державин е отбелязал недостатъците му. Те са два вида: чисто технически — некачествен набор, много печатни грешки, колебания в шрифта, сгрешено номериране (№ 420-444), и авторски - непоследователност при подялбата, при фонетичното предаване на текста, при имената на певците и селищата и др. Всички те са свързани според Державин с желанието на автора да направи популярно, а не научно издание. Различно изглеждат седемте песни в "Периодическо списание" - с приемлива и последователна фонетична транскрипция, ударения и пр. Вероятно решаваща е била намесата на редакцията. Впрочем, нито един от тези записи не е намерил място в сборника от 1910 г. Същите песенни сюжети са застъпени с други варианти.

Едно ново издание би могло да бъде критично, с добре разработен справочен апарат и обширен коментар. Засега е полезна обаче и тази малка крачка - фототипно издание по случай навършването на 140 години от преселването на българите от Бесарабия в Таврия. То ще допринесе за задоволяването на интереса към автентичния източник и документ. Ще улесни изследователите и ще проправи път към бъдещо научно издание. Ще вдъхне, надяваме се, нов живот на тези текстове, ще ги доближи до наследниците на тези, които са ги пели и записвали.

Идеята за настоящото издание е на проф. д.ф.н. Анчо Калоянов от Великотърновския университет. То се осъществява с подкрепата на българското посолство в Украйна и съдействието на Института за литература и Института за фолклор при Българската академия на науките.

Стоянка Бояджиева