Шахматни етюди или 32 бели полета

Николай Петков разказва трийсет и две истории за големи шахматисти, за най-големите. Трийсет и двата черно-бели квадрата са точно половината от шахматната дъска: Или са всичките бели? Или черни? Знае ли човек? Не знае. Разказът започва в достатъчно далечна древност и завършва с нашето време. Негов „предмет" са шахматните шампиони, една масово видима част от носещите свръхинтелигентността, направо гениалността на своите епохи. Авторът среща героите си със знаменити или лично съдбовни техни съвременници; потапя ги в духа на актуална-та им култура, заедно с решаващи детайли от нея; въвежда сложни етимологии, метафори, аналогии с библейски и литературни сюжети и фигури, мистификации, а и какво ли не още, за да очертае трийсет и две уникални звездни траектории. Това е виртуозен разказ за успеха, за изкачването на световния връх. За синергията между свръхин-телигентност, свръхамбициозност и аскеза -упражняване на ума и тялото, самоограничаване, лишаване от отклоняващото по пътя към целта, за ексцентризма, за жертването на естестве-ността в последна сметка. Но той е разказ и за слизането (когато не е сриване) от този връх, на който няма място за повече от един. За предизвестения злощастен финал на ендшпила. Разказ за страданието, което носи в себе си мъдростта. За славата и тъгата на света.