Гражданските религии

Кога и как се ражда идеята за гражданската религия? Какви са смислово-ценностните контури на тази идея във визията на Ж.-Ж. Русо! Кога, защо и как възкръсва идеята за гражданската религия! Защо и по какво идейната визия на Р. Бела се отличава от тази на Ж.-Ж. Русо? Как Бела обосновава историческото лидерство на американския модел на гражданската религия? Какво се крие в дълбинната същност и специфика на гражданската религия? Какви са релациите между гражданската религия, конфесионалното, държавността и гражданското общество? Как сакралното и светското, метафизичното и секуларното, трансцендентното и мирското „общуват" в органиката на гражданската религия? Как постмодернизмът се отразява на генеалогията и феноменологията на гражданската религия? Какви са природата и особеностите на кзази-псевдо- и крипторелигиите? Какви са и как се проявяват в публичния живот основните функции на гражданската религия? Какви са особените взаимоотношения, но и зависимости между тази религия и цензурата?

На всички тези и на ред други, твърде интересни и важни проблеми настоящата монография се стреми да даде и то интердисциплинарен отговор. Книгата е предназначена не само за тясно профилирани научни специалисти - политолози, културолози, антрополози философи, социолози и психолози на политиката, но също за всички, които се интересуват по-системно от потайностите на случващото се в днешните обществено-исторически и социално-политически напрегнати времена в скъпата ни Родина.

***

Максим Мизов завършва философия с профил социология в СУ „Климент Охридски". Професор, доктор на социологическите науки и доктор по философия. Бил е научен секретар на Национален институт, директор на Център по историческа и политологически изследвания. Сега е директор на Български антифашистки научен институт. Президент на фондация „Човещина". Хоноруван преподавател в Славянския университет и в УНСС в катедри „Политология", а също и в УниБИТ. Работи в сферата на антропологията, етиката, политологията, социологията, етнологията и религиологията. Автор е на 63 монографии (11 от които са в съавторство), както и на повече от 400 студии, брошури, статии в научно-теоретически сборници и списания. Съставител, отговорен или научен редактор на 44 колективни научни монографии и теоретически сборника, посветени на актуални теоретически и практически социално-политически проблеми. Главен редактор на електронно списание „Политически хоризонти", както и член на редколегиите на списания „Ново време" и „Етически изследвания".