В пукнатините на канона

Тази книга ни показва Георги Господинов като литературен историк и изследовател. Това не е първата книга на автора, която излиза от границите на фикцията. Читателите помнят сборниците „Аз живях социализма“ и „Инвентарна книга на социализма“, на които той е съставител. Помнят и изследването за това как киното, радиото и рекламата влизат в стиховете на Вапцаров и поетите на 40-те.

В новата си книга Господинов ни води с присъщия си език и стил, които познаваме, да разказва една друга история, историята на литературни и културни явления от миналия век до днес. „Теглило ме е натам, към изпадащото от ситото на каноничното, към оставащото вън от кадъра, към премълчаваното и недовидяното, към пренебрегнатото и нетрайното“, пише Господинов в предговора на това изследване.

Ще разберем как един български аероплан, този от първата бомбардировка над Одрин през 1912 г., всъщност има ключово значение за европейската литература. Ще се запознаем отблизо с историята на единственото футуристко списание у нас. Ще минем през лабиринта на българския 20 век, ще се спрем в следобеда му, където през картини на наши художници можем да видим как идеологията влиза във всекидневието на хората. Една от главите припомня и разглежда подробно потуления жанр на ученическия лексикон от 70-те и 80-те години на ХХ век. Ще разчетем всички текстове върху последните български банкноти, които всеки от нас носи в джоба си, но рядко сме се взирали в написаното върху тях - писма, стихотворения, документи; ще разсъждаваме защо и как точно тези лица и тази невидима антология са запечатани там.

Една книга, която събира литературна и културна история, социология и разказ, която ни показва как литературната наука може да въздейства лично и увличащо.

Защо социализмът е труден за разказване? И още – за следобеда на една идеология, за някогашните лексикони и виновното дете на късния соц. За невидимата литературна антология, скрита в последните български банкноти. И за една възможна история на тъгата в българската литература.

Книга за онова, което остава вън от кадъра, и за светлината, идваща от пукнатините на монументалното.

Георги Господинов изследва внимателно и с чувствително око провинциите и перифериите на литературната история.