Le jardinier et la mort

Романът „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов в издание на френски език

C’est l’histoire d’un jardinier en Bulgarie, un homme ne a la fin de la Seconde Guerre mondiale, qui avait connu le communisme puis son effondrement. Un homme qui soignait son potager avec constance, qui guettait les bourgeons sur le point d’eclore, qui detachait d?licatement des feuilles de menthe verte pour les disposer sur des tranches de tomates cueillies de sa main.

Cet homme etait le pere du narrateur, qui vit un immense chagrin au moment de se retrouver orphelin. Comment dire a son pere l’amour qu’on lui porte? Comment devenir a son tour celui qui raconte les histoires et fait poindre de nouvelles racines?

Avec ce livre tres attendu apres Le pays du passe, Gu?orgui Gospodinov nous invite a ecouter la musique silencieuse de la pudeur des sentiments paternels et a observer quels sont les tresors veritables que l’on peut transmettre a son fils. Le grand ecrivain bulgare nous offre le portrait delicat d’une relation a la fois unique et universelle, o? les mots entrelacent l’amour et le souvenir, et continueront, comme les fleurs, de renaitre a chaque printemps.

***

«[Gospodinov] rapporte, avec une simplicite enfantine, et un amour filial qui ruisselle a chaque page, la progression de la maladie dans le corps de son pere.»

- Le Nouvel Obs

«Tout le livre meriterait d'etre cite pour son humour et sa beaute, pour le recit de la mort elle-meme et les reves qui suivent.»

- La Tribune

«Au-dela du chagrin et de la douleur, une douce lumiere d'apres-midi eclaire ce tres beau recit.»

- Le Figaro Magazine

«Ce livre est une bouleversante p?pite.»

- La Vie

«Un recit bouleversant.»

- Le Figaro Litteraire

***

Това е историята на един градинар в България – мъж, роден в края на Втората световна война, преживял комунизма и последвалия го крах. Човек, който се е грижил с постоянство за своята зеленчукова леха, следял е пъпките, готови да се разгърнат, и е откъсвал внимателно листа от джоджен, за да ги положи върху резените домати, откъснати със собствените му ръце.

Този мъж е бащата на разказвача; разказвачът изпитва дълбока скръб, оставайки сирак. Как човек изразява любовта към баща си? Как самият той се превръща в разказвач, който позволява на нови корени да пуснат филизи?

С тази дългоочаквана творба, явяваща се продължение на „Времеубежище“ (публикувана първоначално под заглавие *Le pays du pass?*), Георги Господинов ни кани да се вслушаме в тихата музика на сдържаните бащини чувства и да открием истинските съкровища, които могат да бъдат предадени на сина. Великият български писател рисува деликатен портрет на една връзка – едновременно уникална и универсална, – в която думите преплитат любов и спомен, обречени, подобно на цветята, да се възраждат всяка пролет.

***

„[Господинов] разказва – с детска простота и синовна обич, струяща от всяка страница – как болестта напредва в тялото на баща му.“

- Le Nouvel Obs

„Цялата книга заслужава да бъде цитирана заради своя хумор и красота, заради начина, по който описва самата смърт и сънищата, които идват след нея.“

- La Tribune

„Отвъд скръбта и болката, мека следобедна светлина озарява този прекрасен разказ.“

- Le Figaro Magazine

„Тази книга е дълбоко вълнуващо бижу.“

- La Vie

„Дълбоко вълнуваща история.“

- Le Figaro Litt?raire