Българският април 1876 в Англия и САЩ

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ

Малцина познавачи на европейската история знаят, че дълго преди да се заговори за гражданско общество, за обществени дискусии и публичен натиск спрямо външнополитически решения, дори дълго преди да се появят политолози и професионални прогнозисти, българите предизвикват нечувана непозната вълна от морално-политически гняв, прекосил Ламанша и Атлантика! Благодарение на този благороден инцидент тяхната доскоро неизвестна страна, преднамерено или невежествено пренебрегвана, драматично и завинаги възстановяви историческото си място върху европейската политическа карта. Общественото мнение, което бе преди всичко написаното мнение, бе един от двигателните фактори във възкръстването на българската държавност.

В тази книга нищо не е поправяно, осъвременявано или допълвано. Това не означава, че от времената на нейното първо издание науката по тази тематика не е отбелязвала значителни приноси. Но често допълнението е възприемано с основателното подозрение, че е просто другата дума на неоконюнктурното приспособяване. Затова я оставям такава, каквото е била публикувана. Тази книга анализира позната страдалческа драма, която завинаги е останала в нашия епос, литература и история, в психологията на нашето битово мислене, в самите нас изобщо. Не можем да я прескочим, подминем, още по-малко да я забравим. Разказите за това, което се е случило през април 1876 г. и после, нямат за цел да възстановяват или възпроизвеждат титианични храбрости, библейски мъченичества или свирепи жестокости.

Книгата анализира как е възприет "отвън" един многовековен и неравен конфликт, който постепенно е затихвал, защото е намерил някакво разрешение, не непременно най-доброто. Онази история, която генерира съвременна омраза, следва да бъде забравяна! Но същата тази история свидетелства, че ако в политиката невинаги побеждава правото дело, то в моралните измерения на всяко минало е точно обратното. Рано или късно! Малцина са онези щастливци, които доживяват такива реалности, но мнозина са вярващите в тази свята истина.

"Авторът превъзмогва досегашните тривиални схеми, които се ограничават в елементарни констатации на отзвука, свеждащи се обикновено до това: кой, кога, къде и как реагира на събитията в България през 1876 г., т. е. кой се възхищава от дързостта и героизма на българите, кой е съпричастен към страданията им от репресиите и кой порицава злодеянията на палачите. Андрей Пантев прилага друг подход към темата за отзвука - известната информация по този въпрос, обогатена многократно с допълнителни данни от различни източници, се интерпретира в контекста на историческата традиция и на специфичната обществено-политическа обстановка. По този начин т. нар. български въпрос се разглежда като политически фактор, като дразнител с първостепенно значение в борбите на различните политически групировки с оглед домогванията им до властта. От тази гледна точка българската агитация в Атглия и САЩ, очертана в книгата, звучи по новому."

Из рецензията на чл. кор. проф. К. Косев, публикувана в: Модерният историк, въображение, информираност, поколения. Сборник в чест на проф. а. Пантев. София, 1999, с. 357