Утешението на философията

Аниций Манлий Северин Боеций е роден около 480 г. в Рим. Родът на Анициите, значим по време на цялата имперска епоха, добива особена тежест по времето на Диоклециан. Неговите членове заемат неизменно високи държавнически постове, бидейки същевременно причастни към високата образованост, достъпна тогава. Макар че остава отрано сирак (осиновен е от аристократа Симах, за чиято дъщеря по-късно се жени), Северин Боеций върви по стъпките на предците си. Той получава блестящо образование, учейки включително в Александрия (може би и в Атина), от където се завръща овладял виртуозно не само гръцкия език, но и върховите постижения на античната философия.

Боеций прави шеметна политическа кариера. Още рано удостоен с титлата "патриций", през 510 г. той става едноличен редовен консул, а приемайки поста на magister officiorum (522 г.) се превръща в най-висшия сановник в двора на Теодерих и неговата държава. През 522 г. консули стават и двамата му синове.

Боеций е първият латински метафизик.