Следата

Един известен композитор и музикант си е отишъл. Погребението му се превръща в светско събитие, на което не се знае койизпълнява виртуозно полагаемата му се роля и кой искрено тъжи.

Вътрешният монолог на героинята Нора Гарсия е заплетен и нипровокира, привлича със самоиронията си, блести с ерудиция ие по женски крехък и уязвим. След загубата на любимия някогамъж, въпреки лавината от противоречиви чувства, изпъква това,което ги е свързвало – съпреживяното изкуство.

Марго Гланц е превърнала писането в пространство без граници,текстовете ѝ с лекота преминават от фикцията към есето, от спомена към стиха, от изкуствоведския анализ към лековатата светскахроника.

Аз-повествованието подвежда – читателят може да помисли, честава дума за автобиографична изповед. Но съвпадения с животана авторката има само дотолкова, доколкото тя е силно пристрастена към музиката и живописта, и ако намираме нещо много лично в романа, то са проникновените разсъждения за същността наживота („една открита рана“) и на изкуството, на изкуството и насмъртта.

Романът Следата е структуриран като барокови вариации върху темата за сърцето и за музиката, а лайтмотивът, също като приалхимиците, е: „Всичко е във всичко“.

С публикуването му през 2002 г. Марго Гланц окончателно заемаполагаемото ѝ се място сред най-интересните мексикански белетристи. Журналист, преводач и литературен критик, Марго Гланц(град Мексико, 1930 г.) е фигура с ярко присъствие в мексиканскиякултурен живот от средата на ХХ в. до наши дни. Дългогодишенпреподавател във Факултета по философия и литература на Националния автономен университет на Мексико, от 1996 г. е член наМексиканската академия за езика. Преподавала и в университетите в Йейл, Принстън, Бъркли, Харвард, Барселона и Париж.