Ролан Барт за Ролан Барт

И така, посред тоя семеен роман тук могат да се открият единствено отделни изображения на предисторията на тялото - тялото, което се отправя към работата, насладата от писането. В това се състои и теоретичният смисъл на ограничението: да разкрие, че времето на разказа (образността) завършва с младостта на субекта: биография има единствено в непроизводителния живот. Веднага щом започна да произвеждам, щом започна да пиша, то самият Текст ме лишава (за щастие) от моята повествователна трайност. Текстът не може нищо да разкаже; той увлича моето тяло нанякъде, далеч от въображаемата ми личност, към някакъв безпаметен език, който вече е език на Народа, на несубективираната маса (ши на обобщения субект), макар начинът ми на писане все още да ме отделя от него.

И така, въображаемата поредица от образи прекъсва с навлизането в производителния живот (което за мен стана с излизането от санаториума). От този момент нататък започва друго въображаемо: въображаемото на моето писане. И за да може това въображаемо да се разгърне (такова е и намерението на тази книга), без да бъде нито за миг ограничено, презастраховано, обосновано от представата за индивида гражданин, за да бъде то свободно в своите собствени знаци, които никога не са фигуративни, по-нататък текстът няма да бъде съпровождан от образи освен от тези, които ръката е начертала.