Нулева степен на почерка • Митологии

Изданието включва двете основни произведения на ранния Ролан Барт – „Нулева степен на почерка“ и“ Митологии“, като между двата текста съществува дълбоко родство. Литературата, предмет на „Нулева степен“, и масовата култура, анализирана в „Митологии“, интересуват Барт преди всичко като емблеми. Литературата е репрезентация - на света, на човека, на определен светоглед, както и на самата себе си. Авторът обръща гръб на съдържателната й страна. По същия начин масовата култура е разглеждана като мит, но не в класическия смисъл на думата - разказ, легенда, а като образ, изграден от един вторичен език. Самият Барт подчертава връзката между двете си творби, когато в „Митологии“ определя „Нулева степен“ като „митология на литературния език“. В това ново пълно издание на двата текста читателят ще открие много от качествата на този оригинален мислител – дълбока интуиция, систематизиране на мащабни литературни и културни явления, вкус към метафорични дефиниции на понятия и категории, блестящи формулировки, предлагащи нови гледни точки.

***

Ролан Барт (1915-1980) е френски философ, литературен критик, семиотик. Текстовете му разгръщат идеите на структурализма, екзистенциализма, постструктурализма, повлиянияни от психоанализата, марксизма и деконструкцията. Получава класическо хуманитарно образование в Париж. През 1948–1950 г. преподава в Букурещ, където попада под влиянието на лингвосемиотичните идеи на А.-Ж. Гремас. През 50-те работи като журналист. Симпатизира на новия роман, театъра на абсурда и естетиката на Бертолт Брехт. През 1953 г. публикува книгата „Нулева степен на почерка“, а през 1957 г. издава сборника с есета „Митологии“, анализиращи масовата култура. В сборника си статии от средата на 60-те „Критически есета“ Барт отделя основно внимание на сложните отношения между език и личност. През 1975 г. се появява „Ролан Барт за Ролан Барт“, автобиография, започваща с думите „Всичко това трябва да се смята за изречено от герой на роман“, a през 1979 публикува „Писателят Солерс“. През 1977 г. на особено внимание се радва книгата му „Фрагменти на любовния дискурс“, съставена от откъслеци дискурс, наречени „фигури“. Всяка от тях е „очертана (като знак) и възпроизведима (като образ или приказка)“.