Осем такта тишина

ДО ТЕБ

на Д.

Аз седя пдо теб в предверието на долината,

валяло е, над далечните ридове небето изсветлява,

мокро и зелено, светлините се разтварят във въздуха

и ухаят на цветята с клончета в човката,

после друга с парченце кал,

пролет е, аз седя до теб в преддверието на долината

и броим ангелите, които очакват дрехите си

по цветовете на дивите сливи,

да съхнат.

***

Марин Маринов е от гр. Каблешково, община Поморие. Роден е през април 1955 година. Завършва химическия техникум и Педагогическия институт в Бургас. От младеж свързва трайно бита си с морето. Работил е на риболовните кораби в Созопол, на даляни, сам с лодката, живее 14 години в с. Синеморец - риболов и земеделие. За себе си казва: „Бургас е моят град, а морето - хляб и начин на живот".

Понастоящем живее в гр. Каблешково, в близост до морето.

Авторът има една книга с поезия - „Тежка светлина" (2000 г.). Публикувал е на страниците на електронно списание „Нова Асоциална поезия" и епизодично в няколко алманаха. Името му се свързва с маринизма, като течение в българската литература, както и с херметизма в поезията. „Осем такта тишина" е втората му поетична книга.

Това е мистична поезия, всичко ти е пред очите, търсиш и намираш още и още.

Етина Етина

Съвършен романтизъм.

Тери Златарева

Брилянтна, автентична поезия на Черноморието, с привкус на Средиземно море.

Божидар Пангелов