Неизплакано щастие

0, sole mio..

На добър час, мое мило дете!

Идва първа голяма раздяла!

В кое ли небе ще те отведе

онова малко облаче бяло?

В далечни земи и чужди морета.

Там дъждовете не плачат!

Сам да откриеш на късмета лицето -

в очите му да се вторачиш.

Той ще те познае, ще ти се усмихне.

Вълшебна камбанка ще звънне...

И целият свят в миг ще притихне,

в сърцето ти спомен ще лумне

За песен в ръцете на истинска фея -

в най-топлата нежна прегръдка.

Как баба за своето слънчице пее

и орисва с любов всяка стъпка.

Отивай, момче! С небе напълни ги!

Крилата на отлитаща птичка...

Напиши на живота си светлата книга,

в която да има от всичко.

И да искам, сине, не мога със теб

вече думи в буквара да сричам.

Но от облака бял, дъждовен и лек

с всяка капчица ще те обичам.