Към мен върви човек /стихове/

Първото издание (от 1977 г.) на първата стихосбирка на поетесата Валентина Радинска. Антикварна книга в един екземпляр.

****

„НЕБЕТО Е ОТВОРЕНО ЗА ПТИЦИТЕ

Всяка река си има свое начало. Всяка планина си има свой връх. Всяка извита като дъга птица — свое пространство. А младият поет си има свое стихотворение, което се превръща в начало - романтично и изгарящо - към висините на човешкия дух.

Когато прелистите тази първа стихосбирка на младата поетеса Валентина Радинска, ще срещнете този стих: „Небето е отворено за птиците", който най-точно ще ви въведе в нейния вече осезаем, макар и все още неукрепнал поетически свят. и най-вярно ще ви насочи към характерните за нея търсения и, разбира се, творчески сполуки.

Небето е отворено за птиците...

Дали младите криле ще стигнат горещия му зенит! Дали спиралата на полета ще бъде насочена от внезапни ветрове! Дали сигурният старт е винаги гаранция за успешно набиране на висина.. .

Небето е отворено. Крилете са разперени... Остава проверката на силите, на емоционалното гориво и на търпеливото пренасяне през времето на един индивидуален ха рактер.

Ако всички стихотворения в книгата не са характерни багри за цялостното изграждане на един монолитен поетичен портрет, то достатъчно е да споменем „А звънарната тиха.. .", „Колко пъти поемах перото...", „Дом", „И свърши зимата", за да усетим присъствието на един свеж талант, който е доказал своето определено място в най-младата наша поезия.

Аз вярвам само в живата си сила,

в сърцето вярвам, докато тупти.

Камбаната на думите е еазмоляна от един младежки порив, от самочувствието на първия жизнен впи, избликнал неочаквано и задължително.

Не се страхувам да умра сама!

Страхувам се да не умра самотна!

И колко още нови приятели ше идват, и колко нови имена ще изричат устните, но колко от тях ще населят сърцето? И обясним е този страх, защото чудото-живот понякога ги разпилява... И трябва пак да ги намериш, и в себе си докрай да ги запазиш.

Вярвам в младостта на крилете. Вярвам н порива на искрения старт. Вярвам, че с тази първа стихосбирка в небето на най-младата българска поезия ще зазвучат чистите песни на Валентина Радинска. : март, 1977 г.”

- Лъчезар Еленков

***

Валентина Димитрова Радинска е родена на 11.IX.1951 година в град Сливен. През 1976 г. завършва Литературния институт „Максим Горки" в Москва. Печатала е стихове във в. „Пулс", в. „Народна младеж", в. Литературен фронт", сп. „Септември" и др.

„Към мен върви човек" е първата й книга.