Българските обичаи и ритуали

Българските обичаи и ритуали. Раждане; сватба; сбогуване – ритуали, забрани, гадания, предсказания, вярвания, обредни вещи, храни и символи, благословии, песни, молитви.

В кръговрата на хилядолетната история българинът е създал една невероятна книга на живота от неписани ритуали, обредни практики и забрани, вярвания и предсказания, магии, заклинания, благословии и молитви. С нея се е чувствал по-сигурен в промените, усещал се е като част от един огромен свят, търсил е мястото си сред него.

Част от тази книга на живота е представена в настоящето издание. Разбирайки символите, скрития смисъл на всяко действие, заклинание, забрана или поверие, значението на обредните вещи, храните и цветовете, чрез "Български обичаи и ритуали" съвременният българин ще се докосне до вълшебния свят на своите предци.

СЕМЕЙНИТЕ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Ако календарните празници са свързани повече с преобразуването на природата, със съобразяването с нейните преходи и отношението на човека към тях, то семейните празници са по-близки до промените в обществото, до приобщаването и социализирането на човека, превръщането му от индивид в личност с определено място и положение сред другите. При това подреждане и преобразуване на социалните отношения обредните лица са в състояние на преход, на отделяне, "изземване" на индивида от дадена група. Следват изпитания, срещи с демонични сили, защото в пространството на хаоса вън от организирания човешки свят демоните са единствените господари. Краят на промяната е свързан с ритуално очистване и връщане в групата, но вече с ново място, нов статус в нея.

При всеки важен преход някъде дълбоко вътре, отзад, в лабиринтите на древното съзнание, присъства митологичното мислене на древните хора. И в това митологично мислене се явяват опозициите на крайните значения -добро и лошо, живот и смърт, светлина и тъмнина, космос и хаос. Движението от едната посока в другата, превръщането на смъртта в живот, тъмнината в светлина и хаоса в космос е дълбокият смисъл на всичко онова, което се случва при обозначаването на човека в социален план и преструктурирането на обществото при т. нар. семейни ритуални практики - раждане, сватба и смърт.

Движението на човека от един социален статус към друг не е накъсано на отделни моменти, различни и независими един от друг. Неговият смисъл е в единството и целостта на живота, в подготовката на всяка идваща промяна, от онова, което е станало вече, в постоянната връзка между минало, настояще и бъдеще. Неизпълненото при раждането на детето води до неизиълнимост и на другия преход, сватбата. Подминаването на сватбен обред променя родилни, а и погребални обичаи. В бременността и годежа на преден план е преходът, в сватбата - приобщаването, в смъртта – раздялата, отделянето.