Върхари и Орлица: две халколитни селища от Източните Родопи

Настоящият том включва публикациите на два обекта - селищата Върхари и Орлица. Те са тясно свързани помежду си в редица отношения. Преди всичко в тях са представени два хронологически последователни етапа на каменно-медната епоха (известна още и като халколит или енеолит): преходът между ранен и късен халколит и развитият късен халколит. И двете селища се намират във водосборния басейн на р. Върбица, на най-удобния път, свързващ Източните Родопи с егейското крайбрежие. Те се различават по своето разположение от повечето планински обекти, чието съшествуване се свързва основно с последния етап на халколитната епоха в днешните български земи. В този смисъл двете публикации представляват части на едно и също изследване - за развитието на халколитната епоха в Източните Родопи.

Двата обекта са свързани и чисто формално. Проучването им бе осъществено в рамките на един и същ инфраструктурен проект - строежа на път I-5 Кърджали - Комотини през прохода Маказа, в две последователни кампании: 2003 - 2004 г. (селището Орлица) и 2007 - 2011 г. (селището Върхари). Откриването и на двата обекта е резултат от теренните издирвания на доц. Георги Нехризов (НАИМ - БАН). Той започна и разкопките на обект Орлица. На него дължа огромна благодарност за привличането ми към изследването на праисторическата епоха в района. Проучванията на обектите бяха съпроводени с редица трудности. На повърхността те изглеждаха твърде невзрачни - вид, който във Върхари се запази дори и при контролните сондажи, които по ирония на съдбата се оказаха в най-тънките части на културния пласт, без да попаднат на нито една от дълбоките негативни структури. В Орлица на повърхността нямаше никакви следи от обитаване през халколитната епоха. Истинските мащаби на проучваните обекти се разкриваха постепенно, с навлизането в дълбочина. Те обаче наложиха много по-продължителна и усилена работа от планираната първоначално. В резултат изискванията за пълноценни и качествени разкопки влязоха в сериозен конфликт със сроковете за приключване на работата, изисквани от възложителя. Археологическите разкопки се провеждаха от началото на пролетта до началото на зимата, при температури между -8° и +40 °С на сянка (каквато на обектите нямаше). И двата обекта бяха изцяло наводнявани от поройни дъждове...