И днес, който мине край Вардара мътен...

АНТОН Н. ПОПОВ е близък съратник на Иван Михайлов, водача на освободителната борба на македонските българи. Роден е през 1928 г. в с. Горна Брезница, Пиринска Македония. Той е от поколението млади хора с тежка съдба, поради продажната политика на българската комунистическа власт, допуснала отродяване и насилствена промяна на етническата принадлежност на населението в неговия роден край. Не виждайки перспектива за себе си, през 1953 г. Антон Н. Попов емигрира в Югославия, с цел оттам да замине на Запад. Но попада между челюстите на УДБА. В продължение на десет месеца преживява ужасите в катакомбите на концетрационния лагер - „Герово". След намесата на ООН, той попада в групата емигранти, които са изведени от Югославия и настанени в гр. Капуа, Италия. Забелязан от екипа на Иван Михайлов, който вече се е установил в Рим, като надежден ратник за македонската борба, оказано му е съдействие да емигрира в САЩ. Там Антон Н. Попов веднага се включва активно в живота на Македонската патриотична организация. През 1972 г. е избран за главен редактор на в. „Македонска трибуна", а от 1976 г. е и секретар на ЦК на МПО. В тежка борба е с враговете на македонското българско дело, инфилтрирани в МПО и от София, и от Белград и Скопие, които се стремят да елиминират Иван Михайлов като идеен водач на българската емиграция от Македония в САЩ, Канада и по целия свят.

През 1982 г., по искане на Иван Михайлов, Антон Н. Попов се връща в Европа. Работи като редактор в българската секция на Радио Ватикана. Живее със семейството си в един дом с Иван Михайлов.

Умира в Рим на 1 април 2016 г. Урната с праха му е погребана в близост до гроба на великия Тодор Александров в Пирин планина.