Психоанализа в ерата на терапии, основани на доказателства. Клинични и изследователски перспективи

Настоящата монография представлява първият цялостен труд на български език, посветен на емпиричния статут на психоанализата и психоаналитичните терапии. Авторът подлага на критичен анализ развитието на проучванията на психоаналитичния процес и резултати, значимите методологични проблеми от сравнителните изследвания на водещите психотерапевтични модели, както и други ключови теми в специализираната литература като терапевтичната връзка и възможността за операционализация на психоаналитични конструкти. Изданието открива възможност за преоткриване на връзките между академичните и професионални общности в областта на клиничната психология, психотерапията и психоанализата.

***

Клиничен психолог и психоаналитик с над 15-годишен професионален опит. Работи индивидуално с възрастни с емоционални и отношенчески проблеми. Завършва бакалавърска програма по психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Придобива магистърска степен по клинична психология в Нов български университет и научна степен „доктор по психология“ с дисертация на тема „Ментализация и личностова организация при хероинозависими пациенти“. През 2017 г. завършва обучение за психоаналитик към Психоаналитичния институт за Източна Европа „Хан-Грьон Пракен“ и Българското психоаналитично общество. Автор е на поредица публикации в областта на ментализацията, личностовите разстройства и изследванията в психоанализата. Води курсове по клинична психология, психотерапия и психоанализа в Нов български университет, както и курс по психоаналитични изследвания към обучителната програма на Българското психоаналитично общество.