Пейо Яворов и Тодор Александров.Приятели в живота, съратници в борбата

Да се говори за Яворов и Тодор Александров е все едно да се говори за двама светци, за две личности колкото противоположни, толкова и дълбоко свързани. Общият национален идеал – борбата за освобождение на Македония ги прави не само съратници в борбата, но и приятели. И ако Яворов има злочестата участ да си отиде от този свят изтерзан, изоставен и обруган приживе, преди фаталният куршум да прекъсне живота му, то името на Тодор Александров - легендарният македонски революционер и войвода, за десетилетия наред и след смъртта му ще остане табу и няма да се споменава.

Отговор за мълчанието около името и делото на Тодор Александров намираме и в една статия на Мария Киселинчева, която публикува изпратено писмо до ЦК на БКП от сп. "Общество и право". В него списанието осведомява, че е получило статия от Никола Гайдаров за новооткрито писмо на Тодор Александров до г-н Станишев. В него Тодор Александров го моли да препрати по-бързо делото на Яворов в Апелативния съд и то да се реши безпристрастно след трагедията с Лора. Следва разбира се и отговорът от ЦК на БКП, където дословно се казва: "Не бива светлият лик на поета да се свързва с такива неща и с името на Тодор Александров".

Възбраната, възложена от ЦК на БКП, за дълго време скрива истината за приятелството между Тодор Александров и П. К. Яворов.

За първи път тази книга разкрива голямата дружба между двамата великани в българската история и култура.