Към вечния мир

Към вечния мир

Филосовски проект

Второ фототипно издание.

Основата на учението за вечния мир у Кант е неговата практическа и теоретическа философия. Трите Критики — "Критика на чистия разум", "Критика на практическия разум" и "Критика на способността за съждение" — от своя страна излагат критическия метод, който осигурява предварителната критична обработка на основните положения на всичките систематически метафизически изследвания на Кант, на цялата негова теоретическа и практическа философия. Неотменна част от тази философия е и учението за вечния мир, което съставлява по-особено една съществена част от философията на историята у Кант. Интересът на Кант към философията на историята е бил винаги много жив, затова би могло наистина да се помисли, че той е могъл да напише и една "Критика на историческия разум", за да даде в нея необходимата предварителна критична обработка на своята философия на историята.

В "Към вечния мир" Кант разглежда за първи път в историята на човешката мисъл идеята за вечния мир като философска проблема. Във връзка с тази идея стоят мислите му за правото на гражданите на държавата, за международното право и за правото на гражданите на света, които съставляват съдържанието на неговата философска политика.

Проблемата за един вечен мир никога не е преставала да занимава умовете на хората, така както и войните и опасността от войни не са преставали да съпътствуват живота на хората и обществата. Затова не може да се приеме, както някои мислят, че повод за написването на "Към вечния мир" е бил мирът между Прусия и Франция, който бил сключен през 1795 г. Знае се, че Кант е следял с голямо внимание хода на войната и на мирните преговори и се е интересувал живо от самия мирен договор, с който тя свършва.

От Предговор-а към българския превод