Култура и взрив

Постановка на проблема

Основните въпроси за всяка семиотична система са, първо, отношението и към извън-системата, към света извън нея, и, второ, отношението на статиката към динамиката. Последният въпрос може да се формулира и така: по какъв начин системата може да се развива, като остава вярна на себе си. Тези два въпроса са сред най-основните и същевременно сред най-сложните. Отношението на системата спрямо външната за нея реалност и взаимната непроницаемост между двете са обсъждани неведнъж още от времето на Кант. В нашия случай те са представени от антиномията между езика и извънезиковия свят. Извънезиковото пространство влиза в областта на езика и се превръща в "съдържание" единствено като съставен елемент от дихотомията "съдържание - изказ". Да се говори за неизразено съдържание е безсмислица. Тоест става дума не за отношението между съдържанието и изказа, а за противопоставянето на езика с неговите съдържание и изказ на извънезиковия свят. Този въпрос на практика се слива с втория проблем: природата на езиковата динамика.

Отношението на езика към извънезиковата действителност е може би най-важният въпрос. Планът на съдържанието в смисъла, в който това понятие е въведено от Сосюр, представлява конвенционалната реалност. Езикът създава свой свят. Възниква обаче въпросът за степента на адекватност между света, създаван от езика, и света, който съществува без връзка с езика, извънезиковия свят. Това е старият, поставен още от Кант проблем за света на ноумените.