Отворено писмо до професор Д.

„Отворено писмо

Относно: хуманноста в хуманната медицина

Здравейте, професор Д.,

Преди две години, малко след смъртта на майка ми, Ви написах писмо, което Вие прочетохте веднага, на следващия ден, след като Ви го изпратих. Това беше голяма изненада за мен. Очаквах в най-добрия случай да се обади някоя секретарка, която да ме уведоми за нещо от типа на входящ номер, колкото да може да се тупа топката, докато се успокоя. Вместо това Вие ми отделихте време за един достатъчно дълъг и сърдечен телефонен разговор. Искам да започна писмото си с благодарност за това!

В този разговор останах с впечатлението, че приемате писмото ми като жалба и призив да бъдат наказани Ваши колеги, затова Ви обещах, по-скоро Ви казах, защото Вие не сте искали това от мен, че ще Ви напиша отново, този път подробно, с надеждата да Ви спечеля за едно начинание, за една кауза, ако мога да нарека така желанието си някак да убедя учителите на бъдещите медицински работници в необходимостта да ги въоръжат с такова поведение към човешката душа, че никой да не си тръгва разрушен от срещата си с тях.”