Царството на Агамемнон

Действието в „Царството на Агамемнон“ – последния роман на Владимир Шаров, отпечатан в годината на смъртта му, не се развива в античността. Повествованието обхваща целия ХХ век и достига до наши дни, но по същество следва класическата трагедия, а протагонистите се преживяват като герои от древногръцкия мит. Разказвачът Глеб подготвя публикуването на съчиненията на Николай Жестовски – философ и монах, прекарал дълги години по лагерите и описал своя живот в ръкопис, изчезнал на Лубянка. Глеб получава достъп до архивите на НКВД-КГБ и възможност да разговаря дни наред с Галина Николаевна-Електра – дъщерята на Жестовски-Агамемнон. Съдбите на Жестовски и неговото семейство, на чекисти, заточеници и църковници, на княз Романов, на отвеян в Япония художник се преплитат в огромен пъзел, който читателят се опитва да разгадае до самия край на произведението.

***

Руският писател Владимир Шаров(1952 - 2018 ) утвърждава нов тип историчреско писане: едновременно фикционално и документално, философско и пародийно, трагическо и смешно. Историк по образование, той работи години наред във Всесъюзния научно-изследователски институт по документалистика и архивно дело в Москва. Макар че твори още от края на 70-те години, започва да публикува едва след разпада на СССР. Известност му носи фантасмагорията „Преди и по време” (сп. „Новый мир”, 1993). Познат е на бълграския читател с две свои произведения: „Репетиции“ и „Бъдете като децата“. Романите на Шаров изследват връзката между историята и религията, и съдбата на самата идея за човешкото в превратни времена, взират се в източниците и причините за Руската революция от 1917 и съветския терор, а по признанията на автора в основата им лежи „документално установената” действителност.