Мнемозина: Орфей

Изданието съдържа:

• Иван Гранитски - Орфей. Мистична поема

• Иван Маразов - Етюди за Орфей. Критически коментар, студии, речник

***

3а Орфей легендата мълви

че син бил на тракиеца Еагър

от възвишената муза Калиопа

или дори на самия Аполон

Златоустият му дар всепокорявал

вихрите свирепи

и бурите утихвали покорно

Вълшебното му слово

зората румена събуждало

и в бисерните капчици роса

сияела усмивката на Хелиос

Танцувал в унес и Зефир

богът златокос на западния вятър

и нежния си дъх излъхвал

над росните и девствени поляни

където пролетни цветя уханни

главиците си в такт люлеели

а пчелите слънцеозарени

нектара им любовно пиели

***

„Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител.

В гръцката митология поетът поаучава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. „Второто” виждане на поета не е само метафора, то отразява колективната представа за знанието, като дошло отвън.

Архаичните певци са винаги на път – от един царски двор към друг. Защото те нямат род и родно място. Ясно е защо Орфей е представян от самите гърци като тракиец – за тях Тракия е била страната на „Другия".

В няколко етюда от тази книга се изследват някои по-малко известни аспекти от многостранния мит за Орфей, вдъхновявал поети, художници, музиканти, учени от античността до наши дни.”

***

Можете да намерите също и:

Мнемозина: Залмоксис

Мнемозина: Тракийският конник

Мнемозина: Гибелта на Троя

Мнемозина: Пътят на душите

Мнемозина: Аполлон