Мнемозина: Залмоксис

Критически анализ - Иван Маразов

Новата поема „Залмоксис" всъщност е доктринален опит за разкриване на идеята на самия Гранитски за безсмъртието чрез мита за тракийския бог. Както знаем от древните писмени извори, вярата на траките за живот след смъртта ги обособявала в античния свят: тя ги правела по-храбри и презиращи смъртта, по-независими и свободолюбиви. Двама първоучители в тази доктрина - Орфей и Залмоксис, непрестанно се свързват с Тракия. И двамата дават личен пример за възможността да отидеш и да се върнеш от отвъдния свят: първият се опитал да върне съпругата си Евридика от царството на сенките, вторият за три години изчезнал в подземно жилище. Естествено е „глупавичките траки" (Херодот) да са повярвали в учението, което им преподавал техният духовен наставник.

***

Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за „предисторията" на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите „знанието" и те само повтарят божествените видения.

Древните вярвали, че има два извора - на Лета, „Забравата", и на Мнемозина, „Паметта". А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жадната душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона.

Гърците наричат „Истината" Алетея, незабрава. Загубването на паметта е равнозначно на неистинност. Защото само паметта осигурява идентичността на човека, която се състои в принадлежността към дадена етнокултурна група, род, семейство. Дори срещу дара на безсмъртието, обещан му от Калипсо, Одисей отказва да забрави „себе си", защото тогава той би останал без памет, т.е. без род. Или, както той сам нарекъл себе си, „Никой".

Родословната памет, която обединява и сплотява групата, се съхранява и поддържа от аедите - поетите певци, служители рупори на Музите. Те знаят и пазят всички героични генеалогии и постоянно актуализират паметта за тях. Възпявайки подвизите на героите, те напомнят на техните приемници - аристократите, не само славата на рода им, но и онези ценности, заради които героите загиват.

Кръщаваме тази поредица с името на Мнемозина, защото вярваме в смисъла на Паметта.

***

Можете да намерите също и:

Мнемозина: Тракийският конник

Мнемозина: Гибелта на Троя

Мнемозина: Пътят на душите

Мнемозина: Орфей

Мнемозина: Аполлон