Размисли върху представителното управление

При всяко управление има една сила, която надвишава всички останали и тази сила се стреми непрекъснато да стане единствената сила. Отчасти съзнателно, отчасти безсъзнателно, тя винаги се стреми да подчини всички други на себе си и не се задоволява, докато съществува каквото и да е, което ѝ се противопоставя, докато съществува каквото и да е влияние, несъответстващо на нейния дух. И все пак ако тя успее да потисне всички конкурентни влияния и да оформи всичко по свой модел, прогресът и напредъкът в тази страна приключва и започва упадъкът. Човешкият напредък е продукт на много фактори и никоя човешка сила до този момент не ги е включвала всичките: дори и най-благотворната сила притежава само някои от средствата за постигане на благосъстояние, а останалите, при положение, че прогресът не е осуетен, трябва да бъдат търсени другаде. Нито едно общество не е успявало да се развива за дълго прогресивно, ако не е съществувал конфликт между основната сила в това общество и някоя противопоставяща ѝ се – между духовната и светската власт, между военните или териториалните и произвеждащите класи, между краля и народа, между изповядващите ортодоксалната религия и религиозните реформатори. Когато някоя от тях победи до такава степен, че сложи край на борбата и на нейно място не се появи нов конфликт, то онова, което следва, е първо застой, а след това гибел.