Тихословия

ДУХЪТ

Когато бях отвъд – в утробата на Логоса

и в лоното на Божията святост,

наоколо бе мрак – забулен в сънна логика

и лепкав дъжд цареше в Необята.

Разбунен бях и – с коравосърдечност –

зачевах собствената си природа.

Докато стана Дух и осъзната вечност

под цветната дъга на небосвода.

И някакви енергии – прозрачни и неведоми –

към будната ми същност заприиждаха.

Не помня как, но – в тъмното – прогледнах.

И виждах всичко. Себе си не виждах.

Сега съм тук и пак съм Дух, но в плът.

Неканен пришълец. Беглец в човешка кожа.

Аз всичко ще узная, преди да се запътя

към лоното на светлината Божия.

Ще разбера поличбите на всичко живо,

което се заглежда към небето.

А за Човека ще оставя най-красивото –

да разпознава тайните на Битието.