Дневници /1947 - 1991/ (Второ допълнено издание)

„ДНЕВНИЦИТЕ - ЛИТЕРАТУРА ИЛИ ПРЕЖИВЯН ЖИВОТ?

Дневникът, преди да се наложи като литературен жанр или преди да възприемем даден текст в тези му насоки, е аналог на реална човешка съдба. Дневникът е „обяснение в любов” пред живота. Предполага отговорност към словото и неговите самоизобразителни възможности, равна на високата степен на изповедност, която му е присъща. в другите случаи чрез него проговаря тщеславието.

Дневникът е форма на интелектуална саморазправа, която няма как по други пътища да получи възмездие, без да оскверни и унизи душевната цялост на човека. Образците му не търпят в „тялото” си чужди на автора пози.

Дневникът и автобиографията - с припознати възможности в началото на Литературата-Слово, изчезват от жанровия каталог на Нашето време и това трябва да говори на тези, които продължават да залагат на Нея. И тук Естеството ни предлага бавен, труднодоловим залез.

Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени „дневници”. Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието.”

- из книгата