Бивалици – кн.2

Работното заглавие на тази, втората книга от "БИВАЛИЦИ", беше "МОИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ". Не си остана с него, понеже би било некоректно спрямо класика, който го е съчинил. Освен това то не отговаря пълно на съдържанието и; университет, по-точно сбор разнообразни факултети, където учим и учим, явявайки се на изпити с нееднакъв успех, е целият ни живот, до последно. А книгата обема недълъг период и не една тема. Става дума за годините 1947—7955. Там протече ранното професионализиране на поколението, към което принадлежа.

Нас ограмотяваха и изпитваха не толкова професорите ни, колкото преломното време, гъсто на събития и наглед банални случки, които — поставени в обществения контекст, — означаваха много за младите хора, расли и възпитавани в предишна среда, в друга етика и естетика. Така, формирахме се на границата между две времена, между за и против. Във всеки случай съвремието ни налагаше усилно да мислим, че дано вникнем и успеем да оперираме. Някои от нас успоредно работеха за хляба си и се стараеха да добият професия. Тоест, по брой нашите факултети се умножаваха, като фонът на усилията ни бе динамичен. Нека благодарим на съдбата, избрала вместо нас място и време за присъствието ни. Ако бихме проживели спокойно, осигурени, макар не охолни осем години, просто щеше да продължи до Бог знае кога първата ни младост в умствен смисъл. Иначе казано, смисъл не би имало. Пък ние го печелехме с всеки ден. Наблюдения, познание, изводи, които скатавахме и трупахме като чеиз за предстоящото ни съжителство с неясно число себеподобни и неподобни, и безподобни. Вълнуващо е.

Онези читатели, които познават книга I на "Бивалици", ще останат недоволни от. оскъдните тук изображения. Ще им обясня защо: през посочените години на малцина е било до фото, а ние запълвахме мнозинството. Дори сама се зачудих, когато не открих вкъщи поне дузина сним¬ки от периода. За разлика от преди и след.