Чужденецът

Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта.

„Чужденецът” е пестелива и мощна, съвършената творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913-1960), носител на Нобелова награда за литература.

***

„В нашето общество човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата. В този смисъл той е чужд на обществото, в което живее, и блуждае встрани от него, из покрайнините на личния си живот, самотен и сетивен. Ето защо читателите се опитват да го възприемат като отрепка. Но не е така. Всъщност Мьорсо просто отказва да лъже. „Чужденецът” е историята на един човек, който без героическо поведение приема да умре заради истината. За мен Мьорсо не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки... Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, който ние заслужаваме.”

- Албер Камю

„Камю се опълчи не само срещу леността на ума, но също и срещу леността на сърцето.”

- Жан Грьоние

„„Чужденецът” е класически издържано произведение, създадено относно абсурда и в противовес на абсурда.”

- Жан-Пол Сарт