Наказателно право и съдебна практика

Книгата се състои от пет глави. Първите три глави съдържат избрани части от монографии, студии и статии, публикувани в периода 1979 - 2020 г., които имат теоретично или практическо значение. Те са преработени и актуализирани.

Първата глава е опит да се построи теоретичен модел на наказателното законотворчество. За това е нужно да се изследват социалните корени на юридическите решения, по-точно - социалната обусловеност на наказателния закон. Нужно е да се установят онези социални причини, които пораждат наказателните норми и определят тяхното съдържание. Две са основните задачи, пред които се изправя законодателят, когато създава наказателния закон. Първо, да определи кръга на престъпленията - криминализация на деянията. Второ, вътре в рамките на престъпното поведение да диференцира отделните престъпления и наказанията 3а тях - диференциация на наказателната отговорност. Последователно се разглеждат въпросите относно престъплението като деяние, способа (формата) на извършване на престъплението, обществената опасност, състава на престъплението и др.

Втората глава е посветена на теоретични въпроси на наказателното право: съучастие в престъпление, особени форми на задружна престъпна дейност, емпирични социологически изследвания и ролята им при вземане на законодателни решения, влияние на научно-техническия прогрес и на социалния преход върху съдържанието и формата на наказателния закон.

В трета глава се разглеждат проблеми, които възникват в съдебната практика при прилагането на наказателния закон: квалификация на престъпленията, извършени в съучастие, и на престъпленията, „извършени от две или повече лица", продължавано престъпление, субективна страна на убийството и телесните повреди, престъпно бездействие, задържане под стража, обратно действие на наказателния закон и др.

Четвърта глава включва искания на главния прокурор (1999 - 2006) до Конституционния съд, които имат наказателноправно значение. Важна роля в обществено-политическия живот на България през последния четвърт век играе искането до Конституционния съд 3а тълкуване на разпоредбата на чл. 158, т. 3 на Конституцията относно правомощията на Великото народно събрание - кога са налице „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление". С решение № 3 от 10 април 2003 г. Конституционният съд прие, че - „формата на държавно управление" включва: а) системата на органите на държавна власт, установена от Великото народно събрание и б) статута на тези органи. Следователно установеният конституционен модел на държавата, в т.ч. и на съдебната власт, може да се изменя само от Велико народно събрание.

Пета глава съдържа тълкувателни и принципни решения на Върховния (касационен) съд по наказателни дела (1991 - 1997), по които авторът е съдия-докладчик. Решенията са в областта на материалното и процесуалното наказателно право.

Всеки печатен екземпляр на настоящото издание предлага достъп до електронна версия на книгата чрез уникален код.