Роденият в Прилеп. Мисията на Крапчев и неговата "Зора"

„Има издания, които обсебват своите читатели и изследователи и „Зора" е сред тях. Този вестник е като жив човек – разсъждава, изпитва болка, търси решения, става част от живота ти, както е бил част от живота на своите верни читатели преди век.

Преглеждайки брой след брой, няма как да не се удивим на първо място от аналогиите с много днешни проблеми, ситуации и национални характеристики. Четенето на „Зора" е докосване до светъл идеал, до силен национален стремеж към просперитет, то е истинско удоволствие за изтерзания от повърхностна медийна информация читателски ум.

Историята на българската журналистика познава много възходи и падения, както и предостатъчно конюнктурност. Но винаги ще имаме нужда да се опрем на достойни личности и творци, иосители на силни български добродетели, с които можем да се гордеем.

В тази книга се опитах да разкажа за свободата на духа, отстояването на принципи и родолюбието, оставили диря в историята, която осветява и днешния ни път. Направих го чрез един човек и един вестник – Данаил Крапчев, неговата „Зора" и мисията да бъде България цяла. Роденият в Прилеп голям български публицист е от онези хора с харизма, пред която времето и забраните са безсилни.

Творчеството му е стояло заключено 45 години. Бил е заклеймяван като шовинист, фашист и краен националист. Осъден е на 4 април 1945 г. от Шести състав на Народния съд, при това – посмъртно. Защото първо е убит, както често се е случвало в онова време. Той, противникът на политическите убийства, загива от ръцете на онези, за които вземането на властта е било възможно само чрез насилие и убийства.

Създаденият от Данаил Крапчев вестник „Зора" излиза четвърт век и с основание е наричан „Българският Таймс". Родолюбивата искра, вложена в него, звучи като контрапункт на безбройните съвременни пропагандни клишета. Но освен тази искра вестникът е акумулирал и огромен интелектуален заряд, идващ от неговите автори – литературни класици, изтъкнати учени, талантливи преводачи.

Връщането към „Зора" е като антидот днес, когато нашата история е подложена на посегателства, на изопачаване и на откровени кражби. Става все понеобходимо да се припомня как се е развивала българската диаспора на Балканите, да се изучават и посочват безспорните доказателства за българските корени на населението в откъснатите от България земи.

Националният ни идеал ще бъде жив, ако е значим обществен ориентир, а не експонат, останал в историята. Откажем ли да работим за него, нямаме право да се сърдим, че някой посяга на миналото, а и на настоящето ни. Ако добре познаваме генезиса на собственото си държавно развитие, политика, журналистика и духовност, ще знаем как да се предпазим от повтаряне на предишни грешки.

Нека заедно да разлистим пожълтелите страници. В тях ще открием болката на 20-те години на XX век, чара на 30-те и сложността на 40-те. Там, сред тях, пулсира онова „Да живее Бълга¬рия", без което нямаше да ни има.”

- Евелина Гечева

Книгата съдържа и приложения - архивни снимки и факсимилета от писма, както и от страниците на в-к "Зора".