Моя небесна избранице

„След „Неудобството на вечерта”, Марийке Лукас Райнефелд отново ни прави свидетели на една обсесия. Тук перспективата е обърната: 49-годишен ветеринар разказва как през лятото на 2005 година, насред добитъка, развива amour fou – крайни, неестествени чувства – към момиче на четиринайсет с руси като слама коси и катраненочерно въображение. Райнефелд меандрира сред изречения без точка, сред страници без абзаци, наслагва образ върху образ в ритъм, който оставя без дъх. И дори някои описания да предизвикат читателя да захвърли книгата, той няма да може да я остави, а няма и да го пожелае – ще я дочете неусетно, увлечен от необуздания език на Райнефелд.”

- Мария Енчева

„След два романа вече сме убедени: в главата на Марийке Лукас Райнефелд се вихри безкрайно зловещо парти. Из балната зала сноват недодялани типове, сложили не изискани фракове и изтънчени вечерни рокли, а престилки, гащеризони и гумени ботуши. Танцувайки един с друг, те се унищожават взаимно. Партито не е приятно, нищо подобно. Въпреки това ни се иска да сме в списъка с поканените, защото пропуснем ли го, пропускаме великолепната литература.”

- Нито

„Марийке Лукас Райнефелд го може. Наистина го може. „Моя небесна избранице” е красиво написан роман. Стилът на Райнефелд и образният ѝ език, така характерни за „Неудобството на вечерта” тук се извисяват още повече.”

- Neerlandistiek.nl