Пътища, пътища...Театър, живот, съдба сезон след сезон. Документален разказ за режисьора Кирил Александров и неговото семейство

„Това е разказ за отминалото време – за годините на стремеж към съвършенство, на амбициите за изява на способностите и вътрешните усещания, за търсенето смисъла на живота и творчеството.

Разказ за времето, когато творците можеха да оглеждат своите постижения в оценките на съществуващата театрална критика. Когато, поради мимолетния живот на театралните спектакли, тези отзиви запазваха достатъчно информация, образи, субективни усещания и анализи за режисьорските и сценографските решения, за актьорските превъплъщения.

Mакар и с излинял шрифт, печатани на лоша хартия, съхранявани често в неподходящи помещения, подложени на влиянието на влага, мухъл и атакувани от гризачи, днес тези т. нар. книжни носители – вестниците и списанията, както и програмите към спектаклите, са единственото неоспоримо доказателство, че актьорите, режисьорите и сценографите не само са съществували, а и са творили красиво и вдъхновено историята на българския театър.

За съжаление, повечето от хората, създавали тази театрална магия, вече не са сред живите. Не е сред нас и режисьорът Кирил Александров, нотгой предвидливо е оставил на потомците си един грижливо събран архив – с мисълта, че чрез написаното и публикуваното през годините (споделените мисли и впечатления за негови постановки) те ще могат да разберат и оценят по достойнство баща си – Човека и Твореца в него

На 10 октомври 2022 г. се навършиха 90 години от рождението на Кирил Александров. Посвещавам тази книга на режисьора, оставил значима и трайна следа в летописа на драматичните театри в Асеновград, Пазарджик, Габрово и Благоевград – с уважение.”

- Елена Илиева

***

Елена Илиева е родена през 1949 г. в Плевен. През 1973 - 1978 г. следва театрознание и театрална критика във BИТИЗ „Кр. Сарафов". Специализира унгарска драматургия в университета Eötvös Lorànd в Будапеща. Защитава дипломна работа във ВИТИЗ на тема „Драматургията на Ференц Молнар на сцената на Народния театър „Ив. Вазов".

От 1978 до 1982 г. е драматург на Драматичен театър „Г. Кирков" – Плевен (сега ДКТ „Иван Радоев"). От 1982 до 2011 г. е драматург на ДТ „Н. Вапцаров" – Благоевград.

В творческата си биография има десетки публикации в местни и сто¬лични вестници, списания и алманаси, преводи на статии и пиеси („Електра, любов моя” от Л. Дюрко), текстове и сценарии за спектакли („Автопортрет на поколението” по А. Левчев, „И светъл, и грешен” – за 100-годишнината от рождението на Н. Вапцаров, режисьор К. Бандутов), Библиографски справочник „Драматичен театър „Н. Вапцаров” (1952 -1989), книгата „Автобиография на един театър” – изповеди на строители¬те и вдъхновителите на Благоевградския професионален театър (1995), Лето¬пис „100 години Драматичен театър „Н. Вапцаров” (2019) и др.