В античността гръцката дума "апотеоз, апотеоза" е означавала обожествяване, причисляване на смъртни към боговете. В преносен смисъл е тържествено възвеличаване, прославяне, възхвала на известно лице – в случая 91-годишнината от раждането на Борис Христов

ПРЕДГОВОР

bао-ji От китайски: барсове-конници, юнаци-кавалеристи

"...Йероглифът бао" на китайски значи "барс"и стои на гърдите на воините. С бао китайците изобразяват още шаманизма, т.е. духовност, връзка с висшите сили. Със същия йероглиф в съвременния китайски се обозначават българите... "Бао" барсът е сакрален звяр. Олицетворява връзката между Небето-Баща и Земята-Майка и стои в основата на етнонима "българин". Посветителски обреди придавали на човека свойствата на сакралния звяр и го приближавали към Небето. Посветеният ставал бар... б/в/р - условно "бар" или "бор" - т.е. сакрален звяр - юл -борис - тигър при казашките българи, или барак — космат на старобългарски, или бао-барс на китайски. Оттам идва името Борис...

...Михаил Сирийски, Лев Диакон, Йосиф Генезий, Мавро Ор-бини и по-късните български хронисти на Балканите са наричали така например Аспарух - т.е. след името назовават, че е първи български управник - BURISC. Вероятно българският управник винаги е бил ба/о/р, т.е. посветен. А и от само себе си се разбира, че е бил и главнокомандващ войската. Борис Първи приема християнското име Михаил не само заради кръстника си - византийския император, а заради това, че архангел Михаил е свещеният пълководец на небесното войнство...

Когато бил при волжките българи, Ибн Фадлан видял Северно сияние, за което му обяснили, че това е битка между небесните воини, олицетворяващи силите на доброто и злото. На богомилите не им било нужно да заимстват дуализма от арменците — те са си имали свой собствен много по-отдавна...

Легендата за Боян Мага — син на цар Симеон... Умеел да се "превръща в звяр"... Не е ли това все същото — ба/о/р — бао — бай?!..."

Из "Борис и Глеб - първите светци на християнската църква в Русия"

от Фаина Гримберг

Ние отдавна сме в света и неведнъж сме го изненадвали с уникални откровения и с блясък на надарена природа. Въпреки съдбовните люшкания от война във война и от робство в робство пред не един олтар на човешката цивилизация българинът е заставал с феноменални качества.

Добре ни познават от древния и средновековния свят.

През отминалия XX век ту се съвземахме, ту агонизирахме - освобождавани и покровителствани. Засмуквани в световни конспирации сред вмирисаните на барут, огън и леш европейски полета. Уморени от социални експерименти. Изтощени, смлени в ежеминутни усилия за национално, етническо и дори физическо оцеляване.

Някак не губим ли връзката. Не подминаваме ли същността на високоразвитите, вписаните в златните страници българи. И не ги ли консумираме само, делнично и прозаично.

Или в най-добрия случай - като рядко блюдо от празничната си трапеза.

Имената на феноменалните ни сънародници и през последния век на изминалото хилядолетие са не едно, не две. Те блестят в почти всички области на човешкото битие.

Но най-блести - свети и не гасне - онова, що ги обединява.

Духът.

Един дух живее в нас. Както в безличните, така в най-мощните ни и впечатляващи прояви.

Заедно със страха за оцеляване.

Този дух бе в основата и на проникновението, с което Борис Христов омагьосваше и освещаваше културните центрове на света.

Той работи в продължение на тридесет и пет години над образа на Борис Годунов. Един от последните старобългарски велможи. "...Командир на кавалерията на Великия и могъщ император на Русия - Негово Височество лейтенант на Казан и Астрахан... " (Из едно писмо на английската кралица Елизабет). После руски цар - от създателите на руската държавност и сред основоположниците на династията Романови, управлявали Русия в следващите триста години. Смазващо силна държавна традиция, съхранена в Русия. И феноменално слаба държавност, но съхранени национален дух и етнонимия - в България.

Исторически парадокс? Но драматична и могъща кръвна и духовна спойка. Българи и славяни.

Можем ли да си представим глухия тътен на старобългарската конница и... Мусоргски в изисканата атмосфера на Ковънт Гардън, Гранд Опера, Ла Скала, Щаатсопер или в Сан Франциско.

БОРИС може. Неговото име е заредено с могъщи енергии.

Той има ПАМЕТ. В миналото са корените, същността му, драмата.

И ключът към бъдещето.

Осъден на смърт във фашисткия ад, той оцелява.

За да поеме съдбовно своя път към хората и към света.

Един високо посветен воин на духа тръгва в гръмогласен поход.

Да носи цивилизация и просвещение!

Защото той е Борис (ба/ор) и говори с Бога - той е Христов...

Учението на Орфей за безсмъртието на душата почива върху стремеж към вътрешното пречистване след страдание и изкупление.

В една историческа студия за богомилите пише: "Посвещението ставало с възлагане на ръце върху главата, а кръщението им-с огън и Евангелие. "

Ние оцеляваме и съществуваме в Европа.

В миналото. В настоящето. И в бъдещето.