Е.Е.

Публикуван в оригинал през 1995 г., вторият роман на Нобеловата лауреатка за литература от 2018 г. Олга Токарчук за първи път на български език

Бреслау (днешен Вроцлав), 1908 година. Ерна Елцнер е на петнайсет. Тихо, почти невзрачно момиче в многолюдно домакинство, тя обитава периферията на общия семеен живот. До деня, в който, по време на обяд, вижда отдавна мъртъв човек.

Първа с други очи я поглежда майка й. В доскоро незабележимата си дъщеря тя открива нещо изключително. Майчината обич на госпожа Елцнер е противоречива: в Ерна тя търси собственото си неповторимо и конкретно съществуване и постепенно започва да моделира и режисира случващото се, превръщайки дъщеря си в проекция - по-необикновена - на самата себе си.

Скоро около момичето се събира своеобразно тайно общество. За едни тя е медиум и доказателство за съществуването на друг свят, за други - случаят й е обект на научен интерес. Самата Ерна постепенно открива своята врата към мястото, където границите между сън и действителност, аз и не-аз се размиват.

„Е.Е.“ (1995) е вторият роман на Олга Токарчук и произведението, с което полската нобелистка печели признанието на критиката и читателите. Той ни връща във времената на увлечение по спиритизма и ранната психоанализа, кани ни в света на Фройд и младия Юнг. Но преди всичко разказва историята на едно момиче на прага на съзряването, върху което възрастните проектират собствените си страхове, желания и теории. Докато всички се опитват да придърпат Ерна към себе си, остава най-важният въпрос: коя е тя самата?