Културни измерения на визуалното

„Тази книга е посветена на социокултурната проблематика относно формирането и функционирането на българското изобразително изкуство през 20-и век. Желанието ми е свързано с постигането на нова интерпретация на динамиката на явленията, на причините и следствията при преплитането на различните художествени моде¬ли, на периферните мутации и поколенчески напрежения. Интересът ми е насочен към някои общи закономерности на протичането на художествения живот, например проблемите за липсата на приемственост между моделите на визуално мислене при едновременното приемане на половинчати чужди ценности, патосът и истериката на „родното" и „самобитното". Този текст не желае да създава митове за българското изкуство и българския художник, а да провокира чита¬теля да се замисли за мястото си в света и ролята си в процеса на обмен на художествени идеи.

Не съм си поставял и историко-разказвачески задачи (тази книга няма претенции да бъде история на новото и съвременното българско изкуство), които са традиционни за нашето изкуствознание и които се опитват да изясняват конкретни факти и събития. Приетата от мен гледна точка е по посока на един „социологичен” подход, опрян на подбран и умишлено ограничен емпиричен материал.”

- от автора

***

Свилен Стефанов (р. 1966 г.) е историк на изкуството, критик, доктор по изкуствознание. Автор е на книгите "Българският печат от 20-те години /Особености на визуалния език/", "РОBOOT", "Изкуство между традицията и провокацията". Работи като преподавател В НХА, Нов български университет. Редактор е в списание "Изкуство/Art in Bulgaria" и е основател на галерия XXL. През последните години е бил куратор на изложбите "N-форми. Реконструкции и интерпретации", "Пластическият образ на 90-те", "Свидетелства. Реалната различност", "Нови радикални практики" и др. Настоящата книга представлява опит да се разгледа от нов ъгъл културната съдба и особености на българското изкуство на ХХ век, включително и в нашето съвремие.