Додето дишаш, докъдето спреш... Избрани стихотворения

„Харесвам поезията на Пламен Панчев поради няколко причини. Той умее да води естествен, непринуден разговор с читателя, една традиция, по мое мнение, завещана ни от Вапцаров. Пламен избира темите на стихотворенията си от живия живот, често пъти от малкия провинциален град, но теми, които засягат хората и от големия мегаполис. Поетът е привърженик на класическата поетическа форма, без да се чувства окован в нея, а свободно разперва крилете на вдъхновението си. Част от стиховете му често пъти съдържат препратки към творби на изкуството от други видове или към библейски текстове, което засилва усещането за тяхната универсалност. Но стиховете на Панчев винаги ни казват и нещо повече от идеите на познатите ни вече творби.”

- Таньо Клисуров

***

Пламен Панчев е български поет, баскетболист и треньор по баскетбол. Той е роден на 31 август 1948 г. в Разград. Завършил е ВИХВП - Пловдив, инженер-технолог, а по-късно - Националната спортна академия. Баскетболист, играл за „Академик” - Пловдив, „Ямбол” и „Лудогорец”. Треньор на мъжкия отбор на „Лудогорец”. Бивш треньор на националния юношески отбор. Майстор на спорта. Живее и твори в Разград. Автор е на стихосбирките: „Връхна нота” (1987), „Все по-далеч от думата надежда” (1994), „Тревожен хляб” (1996), „Спиралата на спомена” (1998), „Целувай ме, змия великолепна” (2002) „Добро утро на залеза” (2008), „Среднощен реверанс” (2014) „Сърдечен дрибъл” (2018) и „Еротика” (2020).

Превеждан е на руски, английски, испански, сръбски, хърватски, турски, гръцки. Член на Съюза на българските писатели.

Носител на български и международни литературни отличия и награди.