Техно-научните "светогледи" и кризата на хуманизма

„Днес светогледният и ценностен дебат се води предимно в научно-технологичното интелектуално поле от представителите на глобалния научно-технологичен елит, формиращ специфичен етос и светогледни нагласи. Този елит се опитва да наложи своята визия за бъдещето и да я представи като единствено възможна. В книгата разглеждам няколко конкуриращи се и допълващи се претендента за водещ светоглед на съвременните и бъдещите хора. Сред тях се открояват два основни типа картини на света, базирани най-вече върху постиженията на една от най-бързо развиващите се в наше време науки – биологията, както и на преживяващите бурен растеж информационни технологии.

Автори на „технонаучните светогледи" обикновено са утвърдени представители на ползващи се с уважение науки или популяризатори на техните схващания, които „превеждат" на достъпен за лаиците език постиженията на съответния дял на знанието, като по правило ги превъзнасят. Нямат намерението да създават цялостни картини на света, но по същество предлагат такива. Излагат възприетите в своите среди възгледи за устройството и функционирането на света, като чрез генерализация прехвърлят върху цялата действителност характерни за конкретната научна или технологична област идейни предпоставки, представяни като аксиоми, и изводите, следващи от тях. Разпространяват алтернативни схващания, чрез които се включват в неявното съревнование за сърцата и умовете на днешните хора. Рядко влизат в открит дебат, като всъщност водят задочен спор помежду си, макар да образуват единен „лагер" в борбата с наследените идеологии - най-често хуманистичната. Обикновено въздействат върху емоциите на публиката, но не липсват и аргументи в подкрепа на възгледите им. Служат си с метафори и внушаващи положителни оценки за схващанията им примери за тяхна илюстрация. Оказват съществено влияние върху масо¬вите светогледни нагласи на съвременниците. Разпространението на възгледите им има значими въздействия - често неосъзнати – върху възприемащите ги.

Новите „интелектуални лидери" на човечеството разглеждат като аксиома тезата, че научно-технологичният прогрес във всичките му проявления е безусловна цел, която хората трябва непременно да приемат. Нещо повече, тези „гурута" вече се опитват да реализират проект за развитие на човешкия род и света, като разработват разгърнати планове за практическото му осъществяване чрез конкретни стъпки за усъвършенстване и разпространение на разнообразни технологии в живота на хората, сред които се открояват различни приложения на ИИ. Те се опитват да поставят етиката на натурфилософска основа или дори да създадат надетически светоглед. Прав е А. Швайцер, когато предупреждава, че „надетическият и неетическият начин на мислене, които нахлуват в нашия манталитет" нанасят „най-ужасни опустошения", ала „хората не си дават сметка за размера на нарастващата катастрофа, а просто мислят, че духът на времето е направил етическите измерения невалидни” (Швайцер 1990: 258-259).

В книгата правя опит за реконструкция и обобщение на няколко спонтанно разпространяващи се светогледа, като за основа вземам отделни книги – често получили широка популярност, чиито автори имат репутацията на неформални лидери в своите професионални общности. Давам им имена, каквито те не са получили от създателите си. След тяхното представяне по отделно предлагам съпоставка помежду им според някои клю¬чови характеристики на предлаганите картини на света. Откривам редица принципни сходства и по-малко съществени разминавания.

Основният ми стремеж е да открия взаимодействията между тези „светогледи” и хуманизма – възникнал през епохата на Ренесанса като алтернатива на християнския религиозен светоглед - все още деклариран като водеща идейна парадигма в „свободния свят”. Откривам в тези идеологии („картини на света”) явна тенденция към дехуманизация. Смятам, че днес главен съперник и идеен опонент на хуманизма са тъкмо те.”

- из книгата