Пеперуди през зимата

„Лириката на Елка Василева в „Пеперуди през зимата" е тематично многопосочна, жалонирана именно между любовта, опитите за самопознание, стремеж за взаимност с „другия" и размисли за числото седем в нейния земен живот. Защото всяко начало има и край, но между двата полюса съществуват радостта и болката, търсенето на взаимност и готовност да я защити от веянията на чуждия, озлобен свят. В стиховете ? блести красотата на чувствата, увереността, че всеки от нас заслужава да се докосне до интимното в най-чистия му вид, стремежът това докосване да е вечно или поне: докато се радваме на съществуването си в битието. От него авторката черпи сили да продължи по избрания път на предпочитаното усамотение сред тишина и мир. Сред щастието да обичаш и да си обичан. Именно в магията на любовта се корени смисълът на всички наши щения, мечти и постъпки. Всичко останало минава някак назад и се превръща в минало, към което рядко ще се връщаме в минути на размисъл и на сравнение кое е важно и кое - маловажно във времето, което ни е подарено. Елка Василева предпочита да опознава себе си чрез личностен анализ, но и в диалог със света, от който е частица. Свят, който понякога е щедър с даровете си, а понякога груб и безпардонен. Философският момент в стиховете от книгата е силно застъпен, със стремеж да ни даде отговори на редица въпроси, вълнуващи всяко мислещо същество. Защо съществуваме? Земният ни път предварително орисан ли е, или трябва сами да го прокараме във времето? Самото време приятел ли ни е, или равнодушен спътник, израз на вечността? Има ли нещо по-красиво и възвишено от любовта? Как да я запазим? Кога сме истински, къде отлитат миговете на взаимност и т.н. Книгата е изразител на всичко, което поетесата счита за важно в нейния интимен свят. Мислещ кодекс на разума, подчинен на интимното, личното, дълбоко крито досега някъде в душата ?. Възторжен химн на споделената любов, придружен с мъничко тъга за отлитащите години и с прошка към света, който не винаги е добронамерен и ласкав. Трябва ли да се скрием от неговите предизвикателства в клетката на строго индивидуалното? Разбира се - не. Защото именно в неговото русло започват първите ни стъпки, изучаващи битието. После идват юношеските трепети на любовта, за да се превърне тя за някои от нас в храм на осъзнатата красота и на добротата, пред олтара на който поставяме цялата си същност. Вплетена в поезия, както е в книгата на Елка Василева, тя се превръща в пътеводител за постъпките ни. Както споменах, две са основните теми в „Пеперуди през зимата": за смисъла на живота и за любовта през призмата на отреденото ни в света място. Което, одобряваме или не, трябва да пазим от негативни веяния и сивотата на повтарящото се в ежедневието. Ще се дистанцираме от него, ако прочетем новата книга на Елка Василева. След което, сигурен съм, ще я разли¬стваме пак и пак...”

- Георги Н. Николов