Заветът на св. Иван Рилски

"Заветът на св. Иван Рилски" е бил замислен като втори том на книгата "Рилският светец и неговата обител", излязла през 1947 г. в библиотека "Златни зърна", в която проф. Дуйчев е сътрудничил като автор и преводач до нейното закриване. Настоящето издание, взело за база текстовете на проф. Дуйчев, запазва тяхното оригинално звучене. Направени са корекции и осъвременяване единствено на библиографските данни, допълнени са новите изследвания, а също така са прибавени и новооткрити редакции на Житията на Иван Рилски в късната ни ръкописна традиция.

Иван Дуйчев е роден на 18 април 1907 г. в София. Още в гимназиалните години у него се зарагда траен интерес към славистиката и историята, който го отвежда в Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В университети, младият Дуйчев се подготвя под ръководството на професорите И. Иванов, П. Ников, П. Мутафчиев, В. Златарски, Д. М. Бицили и В. Мякотин. Удостоен със стипендията на името на Марин Дринов, Иван Дуйчев заминава за Рим (1935-1936 г.), където завършва Римския университет и Школата по архивистика и палеография под ръководството на проф. Силвио Меркати, От 1936 г. е асистент, а от 1939 г. - доцент по история в Софийския университет. На 28 ноември 1944 г. Иван Дуйчев е отстранен от Университета и през 1949 г. е назначен в новосъздадения Институт по история към БАН. През 1981 г. е избран за академик на БАН. Член е също на академиите в Палермо и Неапол, избран е за член-кореспондент на Британската академия, член на Понтификалната академия по археология Рим, на Сръбската академия. Бонският университет го провъзгласява за свой почетен доктор, а през 1974 г. му е присъдена авторитетната Хердерова награда.