Из старата българска книжнина, книга 1: Книжовни и исторически паметници от Първото българско царство /фототипно издание/

На 1 май 1907 г. в София се ражда в изключително бедно семейство Иван Симеонов Дуйчев. Със своето невероятно ученолюбие и интелигентност Иван завършва работейки и учейки Софийския университет, защитава докторска дисертация във Ватикана, и със своите над 600 научни публикации и знанието на множество стари и нови езици се издига до висините на световно известен учен. На него дължим събирането на изключително ценните писмени паметници на нашата история и култура публикувани в два тома. В настоящия том той публикува през 1943 г. следните писмени паметници възникнали между 681 – 1018 г.:

I. Именник на първобългарскитe ханове

II. Първобългарски надписи

III. Из житието на св. Кирил

IV. Из житието на св. Методий

V. Похвала на св. Кирил

Съчинения на епископ Константин

VI. Проглас на Евангелието

VII. Азбучна молитва

VIII. Предисловие към Поучителното Евангелие

IX. Беседа 42

X. Историкиите на еп. Константин

XI. Из посланието на патриарх Фотий до княз Борис

XII. Житието на св. Наум Охридски

XIII. Второ, житие на св. Наум

XIV. Черноризец Храбър

XV. Чудото на св. Георги и българинът

XVI. Писма на цар Симеон

XVII. Приписка към превода на словата на св. Атанасий Александрийски

XV111. Похвала на цар Симеон

XIX. Из Шестоднева на Иоан Екзарх

XX. Книги за шестте дни

XXI. Из словото за шестия ден

XXII. Служби на св. цар Петър

XXIII. Из беседата на презвитер Козма

XXIV. Извадки из хрониката на Симеон Логотет

XXV. Надпис на цар Самуил от 993 година

XXVI. Солунска легенда

XXVII. Видение Исаево

XXVII. Апокрифна българска летопис

Книгата съдържа и бележки към паметниците и показалец на по–важните имена.

Изданието е фототипно на публикуваното през 1943 г., като към него е добавен предговор с кратка биографична информация за Иван Дуйчев.