Записки на вътрешния емигрант

В новата си автобиографична книга проф. д-р Симеон Хаджикосев, университетски преподавател и литературен критик, живо, образно и иронично разказва как интелектуалците се справят с обществените промени след 1989 г. Едни се оставят на течението, други се приспособяват, усещайки накъде духа вятърът, а трети си остават идеалисти, каквито цял живот са били. Това са нездравословни времена за българската интелигенция - инфарктни и смъртоносни дори в буквалния смисъл.

Откровено, честно и нелицеприятно авторът изказва личното си мнение за действителни личности и събития в писателските и университетските среди, за крушението на привързаности, приятелства и любови, за промяната в битието и самочувствието на българския писател.

Изданието е номинирано за наградата "Христо Г.Данов" в раздел "Българска художествена литература"