Изданието представлява каталог на колекцията „Икони и църковна утвар" на Националния исторически музей.

***

„Колекцията „Икони и църковна утвар" на Националния исторически музей е една от най-богатите в страната и наброява над 1700 ценни експоната, разкриващи облика на балканското православно изкуство от XII до началото на XX в.

Нейното попълване започва преди повече от 40 години. Оттогава насам в музея се пазят и излагат пред широката публика ценни свидетелства за българската и балканската история и изкуство.

Тази сбирка е представителна за развитието на отделните направления на православното изкуство в голям времеви диапазон и широк географски ареал, като включва стенописи, икони, свещени съсъди, църковни тъкани, дърво¬резби и части от църковен мебелиар.

Една част от стенописните фрагменти представят изкуството от Втората българска държава (Червен, Урвич, Беренде), влиянието на исихазма и пости¬женията на иконописците през този период.

Иконите от Националния исторически музей са свързани както с офи¬циалното изповядване на религията, така и с личната и битова страна на православието и показват домашни икони, триптихи и предмети, които са пренасяли култа на православното население в пространството на дома. Ико¬нописните произведения представят различни периоди, региони, тенденции, школи и разнообразни иконографски модели. По своеобразен начин те разказват историята на естетическите търсения и постижения през отделните исторически периоди.

Колекцията от църковна утвар също е богата и представителна за ювелирно¬то майсторство на българските и балканските златари и включва произведе¬ния от Чипровци, Северна Гърция, Самоков, Видин, Пазарджик, Пловдив.

Изключително ценни са църковните тъкани, съхранявани в Националния исторически музей. Макар и малко на брой, много важно място сред тях зае¬мат плащаниците (литургични тъкани, които символизират пелената, в която е било обвито тялото на Иисус Христос, след като е свален от кръста), воздусите (покровът, предназначен за дискоса и потира) и подеите (литургично ве- зано изображение, което се окачва под иконите), които се отличават с изящна¬та си изработка и датировките си от XIII до XIX в.

Иконите, иконостасът, хоругвите, църковният мебелиар, потирите, свещни¬ците, полилеите, свещеническите одежди, резбата, обковите на богослужебните книги, купелът, архиерейският трон, всички детайли от устройството на християнския храм имат утилитарна и литургична функция и носят дълбоки богословски смисли, превръщащи православното изкуство в пречистващо и възвисяващо общение с божията промисъл.

Църковното изкуство на православния свят е по същността си богословски обусловено и символично натоварено, то разкрива и внушава посланията си посредством силата на образи, цветове и звуци, съграждащи архитектониката на цялостно осмислена религиозна система.”

- из предговора към книгата