Созопол

„Созополската история е изяснявана и в миналото. И от български, и от гръцки изследвачи. В старо време от А. Разбойников през 1927 г. и К.Папайоанидис 1934 г. Но те не са разполага¬ли с тази нова информация, нито пък с изводите от информацията, идваща от масираните археологически разкопки в Созопол и околностите му през периодите 1946-1949 г. и след 1964 г. до наши дни. Дори и в най-нови изследвания, като това на Л. Камберидис от 1993 г., личи до колко грешки може да доведе кабинетното проучване, базирано само на писмените източници. Без да се познават в детайли топонимията на Созопол и околностите му, археологическите разкопки, житейските практики на созополчани.

През 1667 г. католическия архиепископ на София Петър Богдан написва близо 100 години преди отец Паисий първата българска история. В предговора той пише: „Мнозина са писали съчинения за българската история. Но е време човек, роден от този народ, да седне и да напише историята му. Защото той ще познава не само писаното за нея в разни документи, но и земите и планините, реките и езерата, морето и равините на тази прекрасна земя. Мен ме роди тази земя и сега, макар и грохнал от ста¬рост, смятам, че няма да изпълня дълга си към Отечеството докрай, ако не напиша неговата история”.

Тези думи мога да повторя и аз. Родих се в Созопол и отраснах по улиците, скалите и мо¬рето на Стария град, заедно със съучениците си българи, гърци, а и арменци преди да се изселят в СССР.

Познавам живота на созополчани, рабо¬тата им, страховете и мечтите им. А и начина на живот, който поне в петдесетте години на XX век едва ли се е отличавал съществено и като миро¬глед, и като ниво на технологии, от живота на предците им в Античността и Средновековие¬то. Познавам в детайли не само всички заливи, острови и полуострови край Созопол, но дори и морското дъно край тях. И затова, без да съм грохнал от старост като Петър Богдан, сядам да изпълня дълга си към Созопол и неговите граж¬дани, тъй като наближавам годините на софийския архиепископ.

Далече съм от мисълта, че тази история на Созопол ще остане като пълна и абсолютна истина "вовеки веков". Тя ще бъде допълвана от нови открития, възможни са и корекции на някои тези, изложени в книгата пак в резултат на нови открития или на нов анализ на наличните извор¬ни документи. Но смятам, че всяко поколение историци на Созопол трябва да направи своето изложение върху миналото му, върху което след¬ващите поколения да градят или да поправят.”

- Божидар Димитров, из предговора