Модални значения възможност и вероятност в българската езикова история

Монографията „Модални значения възможност и вероятност в българската езикова история“ е посветена на граматическите средства за изразяване на възможни и предполагаеми действия в българския език в периода XIV–XVIII в. В книгата е разгледана съдбата на старото (аналитичното) условно наклонение, на предположителните модални употреби на бъдещите времена и т.нар. ще да-форми, на някои модални глаголи и перифрастични конструкции за изразяване на възможност и необходимост. Настъпилите езикови промени са проследени както в произведения, отразяващи интелектуализацията на книжовната норма, така и в паметници, за които традиционно се смята, че разкриват реалното състояние на говоримия език. Избраният от авторката диахронен подход позволява да се установи как функционират в българския език някои от модалните типологически категории.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

Източници на езиков материал

ГЛАВА I. МОДАЛНОСТ, ЕПИСТЕМИЧНА МОДАЛНОСТ И ПРЕЗУМПТИВНОСТ

ГЛАВА II. НЕЕПИСТЕМИЧНА ВЪЗМОЖНОСТ: КЪМ ИСТОРИЯТА НА УСЛОВНОТО НАКЛОНЕНИЕ

Кондиционалът и преизказването на глаголното действие в българския език

ГЛАВА III. МОДАЛНОСТ И КОНТЕКСТ. ИСТОРИЯ НА ЕПИСТЕМИЧНАТА ВЪЗМОЖНОСТ И ВЕРОЯТНОСТ

1. Епистемична възможност в несъщински въпроси

2. Епистемични употреби на бъдеще време в миналото при изразяване на контрафактично условно значение

3. Епистемични употреби на бъдеще време в същински въпроси или във въпросителни подчинени допълнителни изречения след глагол за ментална или речева дейност

4. Епистемична вероятност в съобщителни изказвания

ГЛАВА IV. МОДАЛНИ ГЛАГОЛИ И ПЕРИФРАСТИЧНИ КОНСТРУКЦИИ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТ И НЕОБХОДИМОСТ

1. Мощи (въꙁмощи) + инфинитив

2. Някои перифрастични конструкции за изразяване на възможност и необходимост: бꙑти + инфинитив и имѣти + инфинитив

3. Трѣбовати + инфинитив

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ

Илюстративен материал към глава II

Илюстративен материал към глава III

Илюстративен материал към глава IV

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗДАНИЯ НА ПАМЕТНИЦИ

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

***

Гергана Ганева е доктор по история на българския език и преподавател в катедра „Кирилометодиевистика“ към Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Настоящата книга е второто ѝ монографично изследване след „История на граматическите основи“.